УПРАЖНЕНИЕ „МЕСТЕНЕ НА УСЕЩАНИЯТА”
Бъдете внимателни, когато с мисъл местите усещанията!
Помните ли как държахме петте пръста пред лицето си и не откъсвахме очи от единия от тях. Този пръст започна моментално „да откликва", чувствителността му нарасна. Той стана потопъл, появи се усещане за тежест, за боцкане.
Искам само да подчертая, че фокусираното внимание има ограничен радиус на действие. Ето ви малък експеримент.
Застанете пред огледалото и погледнете гърдите си. А сега, без да местите очи, с периферното зрение се опитайте да разгледате лицето си. Въпрос: лицето като гърдите си ясно ли виждате? Не!
Полезрението и фокусираното внимание имат ограничен радиус. Затова, ако насочите вниманието си към някоя зона, точно там стават промени, усилва се приливът на кръв, разширяват се малките съдове и се появява усещане за топлина или пулсиране. Съдовете са се разширили, рецепторите са се събудили.
Когато чувствате прохлада, това показва, че съдовете са се стеснили. Необходимо е да предизвикаме това чувство, както и за затопляне. То фиксира резултатността.
Мислено ще насочваме усещанията за топлина, боцкане, хладина от тила към очните ябълки, и обратно. Това упражнение не е сложно, но има някои задължителни тънкости. Разучете го добре, преди да започнете да го изпълнявате.
Седнете удобно, сложете „мускулния корсет", затворете очи. Започваме от усещането за топлина.
Представете си, че седите с гръб към слънцето и лъчите му докосват меко тила ви. Той приятно се затопля. Продължаваме да събираме топлината.
Внимание! В никакъв случай не стигаме до усещане за горещина. Освен това не бива да допускате топлината „да се разлее" навътре.
Събираме топлината на топчица в областта на тила. После я „пускаме", разсейваме я, губим я.
Пак събираме, и пак разсейваме усещането за топлина. Достатъчно е да го направим дватри пъти. След това събираме топлината на топчица и мислено бавно започваме да я движим по права линия от тила към очните ябълки, и обратно към тила.
Внимание! Техника за безопасност! Топчицата топлина да не докосва очните ябълки!
Правим няколко такива прехода от едната до другата страна. При това все едно виждаме мислено движението на топчицата топлина откъм тила.
След като направите упражнението със затворени очи, отворете очи и го направете по същия начин няколко пъти със същата топчица топлина. Какво става? Успяхте ли?
Ако отговорът ви е положителен, САМО В ТОЗИ СЛУЧАЙ можете да пристъпите към разучаване на упражнението с усещане за студ.
Как да постигнем усещане за студ? Съсредоточаваме вниманието си в областта на тила и просто се опитваме да доловим въздушно движение, леко течение, а допълнително предизвикваме чувство за лекота.
Какво става? Получи ли се?
Целувки! Значи всичко зависи от вниманието ви. Сега, след като сте се научили да долавяте прохладата, в областта на тила събираме топчица прохлада и правим същото упражнение като предходното.
Малко, но задължително допълнение! Опитайте се да добавите към усещанията за топлина, съответно за прохлада, и леко пробождане. Как да го предизвикаме?
Спомнете си как влизате от студ в топло помещение и започвате „да се размразявате". Какви са усещанията ви? Спомнете си ги, после мислено ги пренесете в тила и продължете да се упражнявате по вече описания начин.
Сега продължаваме с втората част на това упражнение. Малко ще усложним задачата. Топчиците топлина с пробождания (студ с пробождания) ще преместваме спираловидно от тила до очните ябълки, и обратно.
Посоката по или обратно на часовниковата стрелка е по избор.
Напомням ви: всички топчици, които местим откъм тила, не докосват очните ябълки!
Контролен въпрос: успяхте ли да направите упражнението?
Ако „да" браво, това да се чува!
Ако се съмнявате или казвате, че положението е средна хубост или изобщо нищо не става, ще ви кажа още нещо. При изпълнение на упражнението премахнете недоволството от себе си в каквато и форма да се проявява!
Тези „несполуки" са отражение на характера ви!
Продължавайте тренировката, резултатът ще се трупа постепенно. Учете се да чувствате признателност към себе си за всяко нещо, което правите. Сега се почешете по ухото. И веднага си създайте дори за това вътрешна благодарност към себе си!
Щастието се създава от дребни постижения, от мънички незначителни радости. Грамадното щастие не пада като тухла от небето, а се създава с къртовско търпение.